Снимволика. Дали във речника я има?

Заслужава ли да се добави?

Не и, ако ще  се забрави.

Ако се окажеш извън галерията,

може ли да чувстваш мизерията?

Но не забравяй кой е кураторът на изложбата.

Този, който ти не осъзна как ще те изхвърли от музея, 

когато картината трябваше да е обичана повече като шедьовър, отколкото, като ордьовър.

Ако няма тяло, няма смърт,

ако има кръв, става ли само за стръв?

А вина има ли, ако не я чувстваш?

Това прави живота в очите на чистия така лек, без солена капка хич.

А сърцето на мръсния се дави в сълзи от чувстен бич.

Да взенеш решение, което да рекошира,

да връща невъобразима болка, която да напомня.

Болка фичиеска, но по-страшно болка на егоизъм крил се да изскочи.

В природните закони ли се крие обяснение,

Или в тях се крие лесно оправдание.

Болката трябва де се третира смирено и емпатично.

Не облечено в кухи обяснения и изказ, в който думата ‘не’ се преструва “да”.

“Да!”, дума така грозна облечена в скрити отрицания.

И взиманв на пътя с най-малко съпротивление.

Засега, щото балансът ще се върне,

а обичта ще преобърне.

На кой? От кой?

Предаден ли си?

Този който те предал,

не мисли че болка ти е дал?

А той, дали  се сеща,

какво оставил е в сърцето ти отсреща?

Дали замръзналата си кръв усеща,

когат за теб се не сеща?

А искаш да крещиш.

Защо?

Когато вина нямаш, някой убеждава, че имаш.

Грешен съм, но пожелавам да я сполети тежка зима.

Споменът за моето горещо лято в сърцето й да кима.

20 те имах,

30 те забравях,

40 гниех,

50 бях пепел,

Свеж, мръсен вятър, 

сълзи в очите на следващия копнеещ да започне от нула.